Биография

Орхан - Буркана

Казвам се Орхан Енвер Еюб. Роден съм в село Силистра на 19.06.1972г. За първи път чух Destruction през 1986г. През 80-те в България беше гаден комунизъм. Тогава метъла беше забранен. Най-много се слушаше хеви и траш. Но за тези времена траша беше много брутална музика и за това повечето метали слушаха хеви. Преди да чуя Destruction слушах хеви метъл групи. Един мой приятел беше донесъл една фланелка на Destruction от Унгария.След известно време я купих от него и почнах да я нося. До преди това не бях слушал  Destruction. Реших да намеря някакъв запис на групата за да ги чуя. По онова време нямаше дискове и плочи, имаше само касети с много гадно качество. От една касета се презаписваше на много други. Попадна ми един елбум на Destruction  от 86 г(Eternal Devastation) с ужасно качество. Като чух първата песен-Curse The Gods, се влюбих в групата.От тогава започнах да събирам всякакви техни материяли. През тези всички години аз винаги слушах Destruction и ги подкрепях.

През 1999 г на 22 ноември от техния сайт разбрах,че съм обявен за най-голям техен фен. А през 2001 г ме публикуваха в първия брой на най-хубавото метъл списание-Rock Hard. Никога не съм очаквал, че ще ме обяват за най-големия фен на Destruction. Адски много се изкефих. За да си истински фен трябва да се отдадеш изцяло на групата и да се лишаваш от много други неща.

По онова време много трудно беше да се намери адрес на фен клуб или телефон.Накъде към 12 години съм търсил техни координати но така и не намерих. В Истанбул през 1998 г на концерт на Kreator и Samael бях с тях 3 дни. Тогава техния озвучител като ме видя дойде и ми каза, че Destruction са много яка банда и ,че работил с тях 5 години. Най-добрите му приятели били Schmier(Destruction) и Kai Hansen(Helloween). От тогава започна моето сближаване с Destruction. Той ми даде телефона и адреса му а преди това ми даде да говоря с Schmier. Аз незнаех английски но исках да му чуя гласа и като го чух направо настръхнах от кеф. Между другото такова нещо много рядко може да се случи на човек.

Прес 2000 г поканиха Destruction на концерт в Истанбул и Анкара. Тогава се видях с тях за първи път и бях два дни с тях навсякъде. Сближих се с групата. Миналата година на фестивала в Истанбул който се казва Rock The Nations, където участваха и Destruction, пак се видях с тях и ме вписаха в Guest List-a на групата. На нова година в Истанбул бяхме заедно 4 дни, а след това и в България.

През всички тези години около мен имеше много хора които слушаха такава музика. Някои от тях и до сега я слушат но повечето се отказаха от метъла, което е и начин на живот. Един метъл фен, ако има някаква мечта или цел в живота си никога не трябва да угасва тази тръпка в живота и душата му. Пожелавам на всеки истински фен да му се сбъдне мечтата както на мен.

e-mail: [email protected]

Long live Destruction!